От неолитните времена до днес в границите на община Александруполис процъфтяват значими градове, а регионът развива уникален културен облик.

Мястото, на което живеят древните Кикони и където се срещат всички обичайни видове мегалитни паметници (крепости на крепости, открити светилища за поклонение на слънцето и звездите, антропоморфни петроглифи), е населявано по-късно от колонисти от Самотракия, които основават Самотракийския Перайя, с важни градове като Месимврия, Зона, Сали.

Град Сали съответства на днешната Александруполис, а през римската епоха районът е място за паркиране и смяна на коне. Градът на древния Дориск е стратегически възел за армии като тези на Дарий, Ксеркс, Филип и Александър, свързвайки Азията с останалата част на Гърция. Дориск се споменава дори и през първите години на Римската империя. Предполага се, че римският император Траян, разорилия го, го унищожил, за да създаде Траянова. Организирането на пътната мрежа на Егнатия дава възможност на важни градове (Траянова, Вира, Макри), както и на манастирски комплекси (Панагия Космосотира във Ферес, пещерният храм на Светите Теодори), които се защитават от мощни военни инсталации (крепости на Потамос или Аванта) да процъфтяват през Византия. Районът играе важна роля, тъй като е непосредственият съсед на Константинопол.

По непотвърдени досега причини, градовете Сали, Зона, Друс и Серейо биват разрушени на определен етап, изравнени и изтрити от писмения запис на описанията. Мястото става безкрайна гора, главно от дъбове. Тази гора, наречена от местните хора Деде-Агач, е управлявана от трима турски феудални собственици, които имат хиляди декари за земеделие и пасища.

След Руско-турската война рибарите от Айно, Макри и Маронея създават малко селище - бъдещата Александруполис - което постепенно расте и се развива бързо с основаването на железопътната гара. Началото на заселването е през 1850-те години, а в следващите десетилетия с пристигането на руснаците се формира градска планировка за крайбрежната зона, от централния булевард до морето.

По време на Балканските войни Дедеагач преминава от ръцете на османците към българите, но след договора в Ньой и временната междусъюзническа администрация районът се присъединява към Гърция на 14 май 1920 г. След Малоазийската катастрофа и обмена на население в района се усмихват много бежанци от Северна Тракия (Източна Румелия), Източна Тракия и Мала Азия. По време на Втората световна война Александруполис остава под българска окупация за 3 години (1941-1944). Краят на войната означава началото на развитието на града икономически, демографски и културно.

Днес Александруполис следва бързи темпове на икономическо развитие с мощности като Егнатия Одос, летището, пристанището и железопътната гара и днес предлага високо качество на живот с екологичен баланс и интензивна културна дейност.

През 2011 г. и в съответствие с програмата "Каликратис" бяха обединени бившите общини на Александруполис

, Траянова и Ферес и създадоха новата община Александруполис с площ от 1.217 кв. км, със седалище в Александруполис и историческо седалище във Ферес.